Как да напомпаме самочувствието на детето

„Той е готин! Всички искат да са му приятели!“ Сигурно сте чували 7-годишния си син възторжено да обяснява това за някои свой съученик. А когато го попитате защо и с какво той е по-различен от останалите, отговорът е труден. Детето не може да каже и защо то не е така „готино“, поне в собствените си очи.
И понеже става дума за първолаци, фактът, че някой има добри оценки, не го превръща автоматично в любимец на класа. Напротив.

Как родителите могат да се намесят и да помогнат детето да добие самочувствие, да има правилна самооценка и най-вече да цени и уважава себе си.

Самоувереност

Ако търсим определение, всеки родител ще го формулира различно - като осъзнаване на личното достойнство и недостатъци, адекватно поведение, емоционална зрялост, вяра в собствените възможности – все неща, които децата не разбират напълно, но подсъзнателно усещат.

Във възрастта от 1,5 до 3 години
Тогава детето формира представите за собственото си „аз“. Това е възрастта,  позната като „криза на 2-годишните“ - труден период, в който се формира самооценката.
И малкото ви ангелче изведнъж се превръща в експериментатор терорист. 
То непрекъснато пробва докъде ще издържат нервите ви. „А какво ще стане, ако сега пищя силно 5 минути?“ „А, ако седна в калната локва или направя кюфтета от гъста кал?“
Правилното поведение на родителите в точния момент слага начало на формирането на адекватно отношение на детето и към себе си, и към околната среда.

Как да постъпят те, когато детето е на 3 г.

Обяснете  емоциите си
Разказвайте му, защото мама е тъжна, когато то е в калта. Обяснете му, защо се ядосва, когато хвърли пясък върху главата на съседчето или го замеря с кални кюфтета.
Хубавите и положителни емоции също трябва да се обясняват и показват. Така, че детето не само да ги усети, но и да разбере.
И колкото повече и различни ситуации на адекватно емоционално поведение види, толкова по-хубаво.

Покажете му, че вече е пораснало

Възмущавайте се с мярка, показвайте учудване, недоумение, питайте детето защо е постъпило така, за да разгадаете причините за всяка негова постъпка. Но избягвайте конфликти.
Детето трябва да види, че вие реагирате адекватно на постъпките му, а не по сценарий.
И помнете, че в тази възраст то лесно може да си създаде нереално висока самооценка. След това обаче трудно ще я коригирате.

Не го хвалете прекомерно

„Комплексът на отличника“ има свои корени и те са засадени именно в ранното детство. Във възрастта преди детето да тръгне на училище.
Добре е да го хвалите, защото детето силно се нуждае от вашето одобрение, но не бива да прекалявате със суперлативите. 

Без натиск 

Не може хлапето непрекъснато да е под натиска на вашите изисквания. И да бъде назидавано след всяка постъпка, че може и още и то по-добре.

То не е длъжно непрекъснато и на всяка цена да доказва на мама и на татко, че „е най-доброто.“
Детето расте и се формира. Нека го прави освободено от непрекъснат родителски натиск.

Одобрявайте

3- годишната ви дъщеря е почистила масата, след като семейството е закусило. Похвалете я. Но не се увличайте и не се разнежвайте прекомерно.
Домашните задължения са за всички и е естествено детето да се включи. За това не се полагат пари или друго възнаграждение. Похвалата – това е начинът да бъде насърчено и оценено.
Не хвалете детето, затова че природата е заложила в него едно или друго качество. Например, защото тича по-бързо от останалите или е по-гъвкаво и се справя по-успешно.

Вие хвалите всяка победа на детската площадка, сякаш хлапето е на Олимпийския стадион. Не си заслужава.
Да, хлапето иска и му е приятно да чува „Ти си герой! Днес тичаш по-бързо отколкото вчера!“
Но не е добре да чува: „Ти си най-добър от всички останали!“ или пък „Кой би могъл да е като теб!“ 
Не сипете безразборно подобни похвали, защота те деформират самооценката на детето. 

Източник: woman.rambler.ru, адаптация Мона Василева